Лежа в леглото което се намира близо до топлата къмина в която винаги
огън и дърва се преплитаха в едно...а аз имах навика да ги наблюдавам защото
ме успокояваха...караха ме да се връщам назад в детството и юношеството които не бяха о...

 Няма с кого друг да поговоря и затова много често си говоря своя дневник или тетрадка!
Сега ситуацията е същата:
Живея като че ли в своя измислен свят в който много пъти съм проектирала

 

 Път безкраен е живота!
Жива съм и аз, но имам ли пътека
по която да поема?!

 Вглеждам се в пламъците,
а те всякаш образуваха непознати...
усмихнати и намръщени лица!

 Тук съм!
 Отново съм тук с моите страхове за бъдещето
и за себе си!

 Сега съм си в стаята и слушам любимата си рок музика и се питам?!
 Докога моя живот ще върви все в същия коловоз и докога ще се чувствам различна пренебрегната и така далечна от този свят?!
Лошото е че не се чувствам свободна и пълноценна!

 Отново пия кафето си като всеки следобед и си мисля....!
Само ако живеех така както живеят другите, ако можех да вървя и да правя това което ми харесва ако бях...поне за миг нормална!
Може би щях да съм истински шастлива!

Вечерта е спокойна!
аЛуната блести през отворения прозореца!
Сама съм в своята стая!

Вече знам че любовта не съществува,
а толкова мечтаех за нея!
Обтегнала съм се на пейката и

И къде е любовта?
Съществува ли...?
Изобщо....

Да!
                                         Това  тя...!
                                         Търсеща  малко топлина....