Толкова е пусто  около  мен....
                          не  говоря  с  никого!
                          Просто броя глътките от студеното кафето          

Щом моя живот изпълнен....
                                           с пустота!
                                           Тогава...

Елхата блести с едничката тайна че...
Христос се роди!
Звънчета хиляди отвън се чуват...

Каква съм аз?!
                                          Малка капчица...
                                          от живота ни суров!

  Коледа е!
                            Звезди блестят в небето....
                            ноща е сребристо бяла,

Всеки човек се нуждае от малка капка нежност, за да продължи да живее и да повярва че е нещо,
че е нужен и обичан !
Иначе един ден...той ще се запита ,,Защо съществувам на този свят,,?

     Ще свърши ли....пустотата?!
                                              Да ме измъчва всеки път...
                                              толкова жестоко, че да не

Трудно е...
да живея без твоя глас,
без да го чуя е пуст всеки  мой ден!

Сам...сама съм в гората...
                                         яхнала огромния мотор,
                                         а някъде в мъглата дебне...Страхът!

Една поредна сутрин...
Отново съм сама...
и сърцето тежи  от мъка...

Тя казват умирала последна...
                                         Но може и първа да умре...!
                                         След като нямаш нищо на този свят...