Сега съм си в стаята и слушам любимата си рок музика и се питам?!
 Докога моя живот ще върви все в същия коловоз и докога ще се чувствам различна пренебрегната и така далечна от този свят?!
Лошото е че не се чувствам свободна и пълноценна!

 Отново пия кафето си като всеки следобед и си мисля....!
Само ако живеех така както живеят другите, ако можех да вървя и да правя това което ми харесва ако бях...поне за миг нормална!
Може би щях да съм истински шастлива!