Стоя в болничната стая и размишлявам
за живота и смъртта!
Къде отиваме...?
След като извървим  земния  си  път?
И защо живеем/
Каква е целта ни...
нашата мисия?!
Живота е училище...
за ума и душата!
Той не е ден за ден,
не е просто един слънчев лъч!
Живота е кратък миг!
В който рядко ценим хубавите
дори...малки неща!!!
Всеки със свойта болка и тъга...
върви по своята мечта и...
не забелязва,  как  е  минала...
поредната капка живот!  

мда. много вярно - малко хора се замислят над тези неща, забързани в ежедневието си, може би докато не им се случи нещо, което да ги спре един вид. поздрави