Сега ще ви    разкажа историята за един малък и красив град наречен Бяла!
Там живеели добри и трудещи се хора!
Всекидневно  голям  автобус ги взимал от беленската гара.
И така си течал мирно живота до  разстърсващата нелепа  катастрофа която  изпратила
 oсемнадесет  души на оня свят.
Преди да продължа, обаче бих желала да призова всички:
Да се позамислим само колко кратък и несправедлив е земния ни път!
Просто отиваш за някъде и не знаеш  дали ще  се завърнеш при близките си хора,
дали ще ги видиш....и прегърнеш?
Същото се случило и с тези невинни люде....
Както всяка делнична сутрин гражданите изпращали  свойте майки, бащи и внуци....
които виждали за последен път!
На моста край река Янтра.....камион  пълен  със жито  жестоко  блъснал  автобуса  и   го изхвърлил,
бил смачкан из основи.
Резултата:
Едно семейство което никога не ще прегърне децата си и да им каже...Обичам ви!
Осемнадесетгодишно момиче което не ще танцува и никога не ще се радва на живота!
Една променена детска съдба....
Нима след тежка мозъчна травма....това дете ще е същото...?
Михаела по чудо е останала жива....но от тук нататък?
Само Бог знае какво ще стане с нея!
Това е само част от черната статистика.
А колко още има?
Вече сме в европейския съюз и трябва най-накрая да се научим да спазваме правилата
по пътищата!
Всеки шофиор носи отговорност за своя живот и този на другите!!!