Сега ситуацията е същата:

Живея като че ли в своя измислен свят в който много пъти съм проектирала

бъдещето  за което мечтая и досега!

Мисля си...дори и да не е правилно.

Може би никога няма да опозная истински себе си, живота в който сега живея!

Причината затова е толкова  ястна...,,

Като  се има в  предвид затрудненото ми ходене, не излизам много навън и не се срещам с хора!

По този начин е почти невъзможно да  разбера действителността в която уж съществувам!

А дали наистина живея в този объркан свят...?

Вече не

зная и се чувствам в някакъв безизходен тунел, от който все се опитвам да изляза, но........безуспешно!