Защо живея  в толкова объркан  кръг?
Изтъкан от самота !
Колко  боли  когато...
няма с кого да споделяш...
болката и радостта си !
Колко е тежко...
да си необичан от любимия  човек!
И да пиеш кафето си...
между четири стени!
И това може би да е...завинаги!!!
Питам се...
защо съществувам?
В  този  объркан кръг...?
Дори и да искам да избягам...
аз немога,
просто нямам избор!