Лежа в леглото което се намира близо до топлата къмина в която винаги
огън и дърва се преплитаха в едно...а аз имах навика да ги наблюдавам защото
ме успокояваха...караха ме да се връщам назад в детството и юношеството които не бяха о...

 Няма с кого друг да поговоря и затова много често си говоря своя дневник или тетрадка!
Сега ситуацията е същата:
Живея като че ли в своя измислен свят в който много пъти съм проектирала

 

 Път безкраен е живота!
Жива съм и аз, но имам ли пътека
по която да поема?!

 Вглеждам се в пламъците,
а те всякаш образуваха непознати...
усмихнати и намръщени лица!